Z6_HQ8A1O82KGNRD0QAPMKPHV3F46
Z7_HQ8A1O82KGNRD0QAPMKPHV3FS0

Храм “Света Петка”

Австрийският пътешественик Феликс Каниц, при първото си посещение във Видин през 1862 г. споменава за църкви „...вкопани дълбоко в земята...”. Църквата „Св. Петка”, която се намира в старата част на града е типичен пример за такъв градеж издигнат през 1636 г.

 

   След завладяването на Търновското царство през 1393 г. от османските турци, мощите на Света Петка са пренесени във Видинското царство, където са съхранявани до окончателното завладяване на средновековната българска държава. Когато българите съграждат малката каменна църква, решават да носи името на Светицата.

 

    Според османския граничен закон християнските постройки са можели да бъдат използвани за нуждите на армията. Църквата била превърната в склад за въглища и така е било до Освобождението. Стенописите са били замазани с вар, единствено по свода са запазени отделни фрагменти. През 1882 г. църквата е почистена и от 1915 г. службите са възобновени.