Пътят към крепостта

konakСлед построяването на Видинската крепостна система „Калето” българите не можели да използват църквите в укрепения град по време на големите християнски празници Коледа и Великден. Това наложило строеж на нов храм, носещ името на солунския великомъченик Димитрий, който в скоро време се оказал средище на културния и духовен живот на българите.

 

На 6 декември 1868г. в него за пръв път се служело тържествено от български архиерей на български език. От тогава този храм става катедрала на видинския митрополит Антим, който по-късно е избран за български екзарх. Поради износеността на дървената конструкция се пристъпва към строителството на нов храм.

 

Планът му е изработен през 1885г от Уста Генчо Кънев, когато е положен и основният камък. В основата му са поставени 2200 надгробни плочи от старите видински гробища. Поради избухването на Сръбско-българската война строителството е прекъснато до 1889г.  Съществува мнение, че за завършване на храма е поканен италианският архитект Бахнани. На 26 октомври 1900г. в деня на храмовия празник е отслужена и първата литургия в него. Църквата е напълно готова и изографисана през 1926г., когато се състояло и нейното тържествено освещаване. Стенописите са направени от Господин Желязков. 

 

Особено впечатлява сцената „Цар Петър изпраща дарове на Иван Рилски”, в която присъстват лицата на Ботев, Левски, Каравелов и Раковски, както и на Тодор Александров. Катедралната църква „Св.Великомъченик Димитрий” е втора по-големина след храм-паметника „Св. Александър Невски” в София.Тя има кръстокуполен план с три надлъжни и един напречен кораб, върху който е изградена многообемна композиция. Вътрешните пространства са внушителни. Височината на централния купол е 33 метра. Храмът е разположен в централната градска част в паркова среда.

 

Сградата е значително видоизменена в процеса на историческото си развитие. Първоначално вероятно е била едноетажна с проходи в двете посоки, пресичащи се под прав ъгъл в средата. В централната й част се издигало кулообразно помещение –наблюдателница на пожарната охрана. Турците използвали сградата за полицейско управление, а към 70-те години на XIX век в нея се настанила българската църковна община.

 

След Освобождението е преустроена, като в нея са вмъкнати елементи от българската възрожденска архитектура. През 1956г. сградата е превърната в музей. Днес в нея са разположени експозициите на Регионалния исторически музей - Видин по археология и история на България XV-XIX век. "Конакът" се намира в централната градска част на Видин. Пред него е оформена паркова зона за почивка.