Кметове на Видин

1878-1944

 

 

 

Ангел Лилов е кмет на Видин на границата на две исторически за българите епохи. Той е последният кмет преди Руско-турската война и първият след Освобождението. Управлявал града до 31 март 1878 г., когато на едно събрание видинските първенци избрали за кмет Цеко Неев.

 

 

 

Цеко Неев (31 март 1878 - 20 юни 1878)

Избран е от гражданите на Видин заради своята честност, справедливост и природна интелигентност. Той поема тежката задача да възстанови нормалния ритъм на живот в града след Освобождението. Започва номериране на къщите, именуване на улиците, осветление на града, обръща внимание на градската градина, като се засаждат много цветя.

 

 

 

Ванко Нешев (От 21 юни 1878 до 3 януари 1880 и от 2 ноември 1880 до 30 юли 1881)

Този кмет си поставя амбициозната задача за благоустрояването на общината, по негово време е назначен градски инженер, продължава се разширяването на дунавската градина.

 

 

 

Хаджи Петко Петков (2 януари 1880 - 1 ноември 1880)

По време на управлението му се изработва първият градоустройствен план на Видин. Регулират се цените на основните хранителни продукти, съгласно действащия тогава Закон за градските общини.

 

 

Панталей Янакиев (18 юни 1881 - 21 януари 1883 )

По негово време се основава Скобелевата гимназия на 11 май 1882 г. със съдействието на Константин Стоилов. Кметът не допуска да бъдат взети камъни от крепостната стена за строежа на сградата на Ломската гимназия. Отново се поставя въпроса за определяне на цените на продуктите от първа необходимост и те са регулирани от градската управа.

 

 

 

Севастаки Иванов Гънзовянов (2 януари 1883 - 13 април 1884)

Продължава линията на управление на Видин в посока на модернизиране. Той е един от членовете-основатели на читалище „Цвят“, подпомага финансово дейността му.

 

 

 

Димитър Златаров (25 април 1884 - 14 декември 1887)

По време на неговото управление започва активното изграждане на Видин като европейски град, както и строителството на новия катедрален храм. Помага на капитан Атанас Узунов при защитата на Видин по време на Сръбско-българската война, 1885 г. Негова е инициатива за предоставяне на място за строеж на Винарско училище във Видин. 

 

 

 

 

Петър Пигулев (14 декември 1887 - 15 октомври 1890)

Управлението на този кмет съвпада с това на Стефан Стамболов като министър-председател. Откриването на Първото винарско училище в страната става факт, одобрен е и проект за изграждане на винарска изба. Често е свиквал събрания, на които е канел представители на еснафските организации и видни граждани при вземането на важни за града решения. Построява се училището „Любен Каравелов“, учредява се комитет за построяване на театрална сграда. Скобелевата гимназия е обявена за държавна в края на 1888 г.

 

 

 

 

Младен Иванов (15 октомври 1890 - 28 май 1894; 1900 - 24 юни 1905)

Произнася реч пред Народното събрание и така успява да издейства отпускането на държавна помощ за доизграждане на храм „Св. Димитър“, подобрява се образователното дело в града. „Служих на този град и своето отечество безкористно и винаги съм се мъчил според силите си да бъда полезен на видинските граждани“, това е признанието на Младен Иванов.

 

 

 

 

 

Хаджи Георги хаджи Йончев Русков (11 август 1894 - 11 януари 1900)

Изработва и утвърждава регулационния план на града. Започва изравняване на улиците, отводняване на блатата, поставя се на дневен ред водоснабдяването с питейна вода. Построяват се сградите на три училища: „Васил Левски“, „Отец Пайсий“, „Г.С. Раковски“. През 1897 г. градът е наводнен и кметът търси помощ от правителството и Народното събрание за пострадалите.

 

 

 

 

Хаджи Иван хаджи Вълчев Кунов (25 септември1903 - 12 ноември 1903, 6 юли 1905 - май 1908)

Той редовно е регулирал чрез своите заповеди цените на продуктите от първа необходимост, в съответствие със Закона на градските общини. На нарушителите е налагал глоби в полза на общинската хазна. Всяка нощ градски комисари са дежурили, придружени от полицейска стража.

 

 

 

 

Димитър Балев (17 юли 1908 - 15 януари 1915 )

Прави много нововъведения в начина на обслужване на гражданите, въведено е задължително общо начално образование, публичност на действията на Общината, създаден е общински вестник, който се изпраща на всяко семейство безплатно. Заседанията на Общинския съвет са публични, провеждали са се в театър „Вида“. Въведено е безплатно медицинско обслужване за цялото население. При правените ревизии на кметството общинските сметки са били винаги точни. По негова инициатива се лансира идеята за построяване на мост над р. Дунав през 1909 г.

 

 

 

 

Димитър Дамянов (януари 1915 - 20 януари 1920 (има прекъсване, докато е на фронта), 11 януари 1917 - 10 февруари 1919)

Кмет е в годините на Първата световна война. Той следва политиката на своя съпартиец и предшественик Димитър Балев. Продължава да търси начини и средства за водоснабдяването на града, също и за засаждане на дървета по тротоарите, както и на тополи по блатистите места. Опитва се да реализира идеята за електрифициране на Видин. Осигурява отопление за бедните в годините на войната. Той се противопоставя на решението на правителството да се изпратят храни за Германия, така необходими за изхранването на населението на Видин. Заради това свое противодействие е мобилизиран.

 

 

 

 

Петър Джорински (януари 1917 - февруари 1919)

Въпреки тежките години на войната се отпускат средства за разширяване на градската градина, засаждане на дървета и като цяло за благоустрояване на Видин. Заема се с осигуряване на брашно за семействата  на мобилизираните и на най-бедните граждани. Предоставя се безплатна акушерска помощ, но само от дипломирани акушерки. Неговото управление е едно от най-трудните. Този градоначалник е пример за доблестен гражданин и общественик.

 

 

 

 

Д-р Асен Цанов (20 януари 1920 - 17 ноември 1924)

Първият кмет на Видин с висше образование, доктор по юридически науки. В политиката си като кмет се опитва да наложи индустриалната насока на развитие на града. Подготвя се проект за въвеждане на електрическо осветление. Продължава засиления контрол върху цените на хляба и останалите продукти от първа необходимост. Той дава идея да се създаде „Пантеон на видинските кметове“, която се реализира при д-р Бърни Бончев.

 

 

 

 

Никифор Недев (юли 1922 г.)

Той управлява след бламиране на Общинския съвет, когато е назначена тричленна комисия начело с Никифор Недев. Така градът се управлява седем месеца до провеждане на нови избори. Раздава дърва за огрев на бедните, осигурява се хляб с точно фиксирана цена. Съдейства за създаване на опитно поле за производство на доброкачествени семена. Започват да се осветяват централните градски улици.

 

 

 

 

Симеон Стоицев (ноември 1924 - април 1927)

Завършил право в Софийския университет. По време на своето управление полага постоянни грижи за нормирането на продуктите от първа необходимост - хляб и месо.

 

 

 

 

Стефан Станев (април 1927 - март 1929)

По време на Първата световна война (1914-1918) е бил зачислен в Трети бдински полк, взема участие в боевете на Южния фронт - Битоля, Братин дол, Червената стена. След края на войната е заложник 7 месеца във френски лагер. Като кмет на Видин благоустроява града, довършва се електрическото осветление, оформя се крайдунавската градина, пресушават се блата. Обичан видински кмет.

 

 

 

 

Евгени Тоушек ( март 1929 - юли 1931)

Неговата мисия е ясна: „Ние поемаме управлението на Видинската община с дълбокото съзнание за тежката  отговорност, която ни предстои“. През управлението му местният учител-историк Димитър Цухлев търси подкрепа за издаването на труда си „Историята на град Видин и неговата област“. Кметът подпомага издаването на историческия труд.   

 

 

 

 

Методи Гузелски (8 август 1931 - декември 1931)

Той е бил един от изтъкнатите общественици на Видин. Като кмет се съсредоточава върху изработване на реалистичен общински бюджет. Бил е репресиран след 1944 г.

 

 

 

Йордан  Митров Велев (27 януари 1932 - 13 април 1932)

За своето кратко управление той движи текущите въпроси на Общината.

 

 

 

 

Васил Маноилов (април 1932 - април 1934)

На него принадлежат думите: „Мисля, че кметуването днес не е лукс, нито примамка……Общината ще види по-добри дни, ако се окаже съдействие от всички съветници и с общите усилия на цялото гражданство.“ Полага грижи за изграждането на дунавската дига, защитава интересите на бедните. Участва като доброволец за отбиване на немците при град Кула през 1944 г.

 

 

 

 

Д-р Бърни Бончев (септември 1934 - юли 1938)

По време на негово управление на града се решава да се издигне паметник на загиналите във войните за национално обединение. Проявява се като голям краевед. Издигнат е паметник на защитника на Видин през 1913 г. - генерал Кръстьо Маринов, който е обявен и за почетен гражданин по предложение на д-р Бърни Бончев. Изработен е герба на Видин. Извършва се благоустрояване и залесяване, изградена е водоснабдителната система. Продължава пресушаването на блата. Определя се място за провеждане на Видинския панаир. Човек със силна воля и амбиция.

 

 

 

 

Стефан Тотев ( юли 1938 - септември 1942)

В неговото управление е завършено водоснабдяването на Видин. През март 1942 г. градът е наводнен. Правителството отпуска 50 000 000 лв. по настояване на кмета за преодоляване на щетите на пострадалите от бедствието. Изправен пред Народния съд и едно от обвиненията е било за несправяне с бедственото положение след наводнението. Осъден е на смърт и присъдата е изпълнена на 23 февруари 1945 г.

 

 

 

 

Цоко Байчев (7 октомври 1942 - 9 септември 1944)

Извършва се благоустрояване, има напредък в здравното и просветно дело, в културното и стопанско развитие. След  голямото наводнение проблемите са много: възстановяване на жилищни сгради, осигуряване на дърва за огрев, разширяване на водопроводната мрежа. Изградена е оранжерия в градската градина. Управлението съвпада с много тежък период от развитието на града и със сложна политическа обстановка в страната.