Стамбол Капия

Укрепителната система на Видин е фортификационно съоръжение, отговарящо на изискванията за защита и отбрана на една крепост. Като граничен град с военно и административно значение в Османската империя е трябвало да бъде добре укрепен. Френски и полски инженери на турска служба участват в изграждането на съоръжението.

 

По време на една от австро-турските войни започнало изграждането на т.нар. “Кале” /крепост/, чийто основен строеж е от 1690 до 1720 г. То е с форма на полукръг с диаметър около 1 800 м, образуван от стена, вървяща по брега на р. Дунав. Откъм реката има двойна каменна стена /външната е по-ниска/, а откъм сушата тя е единична. Пред нея има широк около 18 м и дълбок 5-6 външен ров, който се е пълнел с вода от р. Дунав. Днес “Калето” е запазено частично. Откъм сушата част от рова е затрупана и са запазени само крепостните врати, които са /от север към юг/: “Флорентин /Карлъ баба/”, “Еничер /Боклук/”, “Пазар /Лонджа/” и “Стамбол” капии. Към р. Дунав се е излизало през 5 порти, носещи следните имена /от север към юг/: “Аралък”, “Топ”, “Сарай”, “Телеграф” и “Сюргюн” капии.  

 

След издигането на укрепителната система Видин се превръща в непревземаем град и заедно със Силистра са били най-защитените крепости по Долното течение на р. Дунав.