ENG | BG

close
close
 

История на Видин

Видин е там, където Дунав прави изящна извивка, преди да продължи пътя си към делтата


          Историческото и културно наследство на Видин, допълнено от красотата на Дунавския бряг, придават на региона усещане за неповторимост.

         Паметниците от римската епоха, Българското средновековие, османския период и следосвобожденското модернизиране, свидетелстват за дългия път на развитие и преобразяване. Вплетени в съвременния облик на града, те играят ролята на мост между минало и настояще, но се превръщат и в „препратка” към бъдещето.

           Историята на Видин, като част от националната, съдържа всички характерни елементи, типични за българско развитие, но в същото време притежава и специфични особености.

              Античната римска крепост Бонония била част от Дунавския лимес и е имала важно стратегическо значение в границите на Римската империя. В резултат на аварското нашествие през VI в. културните пластове се разместват, антична Бонония става център на областта. Византийският император Юстиниан Велики (527-565) укрепва твърдината, с цел възпиране на славянските племена, това доказва важността на граничния район.

          Средновековният град Бдин влиза в държавата на кан Аспарух (681-701) още при създаването й в края на VII в. По-късно (през IX в.) Бдин е сред десетте военно-административните единици на Първата българска държава.

          През епохата на Второто българско царство, ролята на средновековния град нараства и той става център на автономни владетели. Видин се обособява като средище на управляваните от деспот Шишман земи. Градът е последната средновековна българска столица, чийто владетел Иван Срацимир (1355-1396), също от династията на Шишман, издига ролята и мястото на Бдин. През XIII-XIV в. пристанищният град е не само политически център на северозападните български земи, но също търговско и книжовно средище.

         С превземането на видинската крепост през 1396 г. от османските турци се слага край на средновековната българска държава. В старите хроники се споменава за Константин, син на Иван Срацимир, в качеството му на османски васал и български владетел.

Като граничен район в рамките на Османската империя, Видин запазва своето политическо, военно и стопанско значение.

    След Освобождението градът е силно повлиян от западните модернистични тенденции в културата и архитектурата. Динамичното развитие се усеща от новоизградените фабрики и активни търговски връзки, осъществявани посредством Европейската река.

     Днес Видин търси своето достойно място сред туристическите дестинации по Долното течение на р. Дунав.

 
X