Начало

Минали събития


===
Туристически маршрути
Маршрут 1Маршрут 2Маршрут 3

===
Карта на Видин
Вижте по-голяма картаКарта на забележителностите в гр. Видин

===
Настаняване
 

===
Закон за туризма
Закон за туризма Регистър за настанени туристи Справка - декларация

===
Забележителности
Катедрален храм  “Св.вмчк Димитър Солунски”      Духовният стожер на българите във Видин е катедралният храм „Св. вмчк Димитър Солунски”, вторият по големина след храм-паметник „Св. Александър Невски” в София. Той е построен на мястото на дървена църква от XVII в. и носи същото име.      Решението за изграждането на нов православен храм е взето през 1884 г., като за председател на комисията по градежа на катедралата е избран достойният видински митрополит Антим I, който е и първият български екзарх. Жителите на дунавския град, изпълнени с чувство за духовен дълг и свята мисия започват издигането на храма с доброволни дарения през 1889 г. В строежа на църквата участие взимат много италиански и български майстори, като всички дават своя принос за осъществяване на благородното дело.    Катедралният храм „Св. вмчк Димитър Солунски” е окончателно завършен и осветен през 1926 г. Стенописите са изразителни и уникални. Забележителна е сцената с пратениците на цар Петър (927 – 970), поднасящи дарове на Св. Иван Рилски. В православния свят няма друг подобен стенопис. Изобразени са лицата на водачите за национално освобождение на българите - Хаджи Димитър, Георги Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Васил Левски, Тодор Александров. Патриотичният и духовният дълг са обединени в името на всеобщото спасение.    Църквата е обявена за паметник на културата от национално значение.   Работно време:                                                                           Лятно: от Гергьовден (06.06) до Димитровден (26.10) 7.30-18.00 ч. Зимно: от Димитровден до Гергьовден 7.30-17.00 ч. Тел. +359 94/ 600 802 +359 879 398 854      new page Мавзолей на Екзарх Антим I      Духовният водач на българите Екзарх Антим I задълго свързва живота и дейността си с Дунавския град. Видинският митрополит е провъзгласен за екзарх след обявяване независимостта на Българската църква през 1870 г. След Освобождението се завръща във Видин и отново заема митрополитския престол. Той е председател на Първото Великоно Народно събрание, провъзгласило Търновската конституция. Когато се взима решение за изграждане на нов православен храм във Видин, той е председател на комисията по градежа на катедралата. Признателното видинското гражданство издига мавзолей в чест на достойният духовен пастир, дарител и грожданин. Построен е през 1834 г. и е вторият след този на княз Александър Батенберг (1879-1886) в София.   new page Храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец”      Православният храм е вторият по големина във Видин и е построен през 1926 г. Ктитори са влиятелни личности от града, засвидетелствали своя граждански дълг. Сред тях е достойният видински кмет Димитър Дамянав (1868-1953), дарил много икони и парични средства на храма. Църквата е част от Митрополитския комплекс, намиращ се в старата част на Видин, наречена „Кале”. Работно време : Лятно: от Гергьовден (06.06) до Димитровден (26.10) 7.30-18.00 ч. Зимно: от Димитровден до Гергьовден 7.30-17.00 ч. Тел. 094/ 606 420   new page Храм “Св. Петка”      Австрийският пътешественик Феликс Каниц, при първото си посещение във Видин през 1862 г. споменава за църкви „...вкопани дълбоко в земята...”. Църквата „Св. Петка”, която се намира в старата част на града е типичен пример за такъв градеж.    След завладяването на Търновското царство през 1393 г. от османските турци, мощите на Света Петка са пренесени във Видинското царство, където са съхранявяни до окончателното завладявяне на средновековната българска държава. Когато българите съграждат малката каменна църква, решават да носи името на Светицата.     Според османския граничен закон християнските постройки са можели да бъдат използвани за нуждите на армията. Църквата била превърната в склад за въглища и така е било до Освобождението. Стенописите са били замазани с вар, единствено по свода са запазени отделни фрагменти. През 1882 г. църквата е почистена и от 1915 г. службите са възобновени.      new page Храм “Св. Пантелеймон”      Малката еднокорабна църква „Св. Пантелеймон” е със статут на национален художествен паметник. Още с първия закон за „народните старини” от 1927 г. храмът е включен в списъка и това е доказателство за голямото му историческо значение.      Предполага се, че основите са положени още през Средновековието, но се знае, че църквата била изографисана през 1636 г. и е служела като катедрална на видинските митрополити през XV-XVIII в.      В този харм е служел Софроний Врачански по време на престоя му във Видин от 1800 г . до 1803 г.      Днес православният храм е част от митрополитския комплекс и е в непосредствена близост до църквата „Св. Николай Мирликийски Чудотворец”.               new page Музей "Кръстата казарма"       Кръстатата казарма е със забележителен архитектурен план, формата й е на равнораменен кръст. Построена е от видинския управител Осман Пазвантоглу през 1801 г., устояла на времето и събрала мъдростта на няколко епохи. Вътрешното пространство е преустроявяно, съобразно функциите, който е изпълнявала през различните исторически периоди. Централната част създава усещане за простор и тържественост. Сградата на музея е реставрирана и в нея могат да се видят временни изложби, пресъздаващи бита на населението от Видинския край. Работно време: понеделник-петък 8.30 – 17.00 ч.   new page Джамия и библиотека на Осман Пазвантоглу      Видинският управител Осман Пазвантоглу (1793-1807), провъзгласил се за независим от султана, води самостоятелна политика. Някои от построените от него обществени сгради са запазени доднес. Джамията се отличава със строга ориенталска архитектура, но това, което прави най-голямо впечатлетие е върха на минарето, завършващо с пика. Молитвеният храм, Пазвантоглу посветил на своя баща. В близост се намира библиотеката, която е съхранявала книги не само с религиозно и със светско съдържание. Построена е в чест на майката на видинския управител.            new page Стамбол Капия Кале капия. По време на една от австро-турските войни започнало изграждането на т.нар. “Кале” /крепост/, чийто основен строеж е от 1690 до 1720 г. То е с форма на полукръг с диаметър около 1 800 м, образуван от стена, вървяща по брега на р.Дунав. Откъм реката има двойна каменна стена /външната е по-ниска/, а откъм сушата тя е единична. Пред нея има широк около 18 м и дълбок 5-6 външен ров, който се е пълнел с вода от р.Дунав. Днес “Калето” е запазено частично. Откъм сушата част от рова е затрупана и са запазени само крепостните врати, които са /от север към юг/: “Флорентин /Карлъ баба/”, “Еничер /Боклук/”, “Пазар /Лонджа/” и “Стамбол” капии. Към р.Дунав се е излизало през 5 врати, носещи следните имена /от север към юг/: “Аралък”, “Топ”, “Сарай”, “Телеграф” и “Сюргюн” капии.     new page Еврейска синагога    Сградата на втората по големина синагога в страната е построена през 1894 г. Във Видин е имало голяма еврейска общност, чиито представители са основните инициатори и дарители на молитвения храм, но към тях се присъединяват и много еврейски фамилии от цяла България. Сградата е издигната за една година, а нейната декорация е превъзхождала украсата на Софийската синагога.    Дейността на еврейския молитвен дом е преустанавена през 1950 г. поради масовото изселване на еврейските семейства от града. new page  Крепостта "Баба Вида"      Средновековната крепост „Баба Вида” е непреходния символ на Видин. Тя пази спомени за славни времена, но и за тежки дни, оцеляла две хилядолетия като стожер на Дунава и опазила съкровени тайни за Видинското царство. Крепостта е единственото напълно запазено средновековно отбранително съоръжение в България, изградено върху стари римски основи от античния град Бонония. Българският градеж е от втората половина на Х в., който по стил и характер е различен от римския. Средновековният замък непрекъснато е разширяван и надстрояван през вековете. Активният строителен период е от епохата на Видинското княжество, играло важна роля в политиката на Втората българска държава. Най-голямата промяна е направена от цар Иван Срацимир (1355-1396), чието име се свързва с построяването на най-високата кула. През XVII в. и началото на XVIII в. крепостта е пригодена за използването на огнестрелно оръжие, като едно от доказателствата за това е тунела към стрелковата тераса.   Със своите внушителни каменни бастиони и кули, с многобройните си бойници и помещения с различно предназначение, тя е съхранила богатата история на Видин. „Баба Вида” е уникална средновековна крепост и паметник на културата от национално значение.     Работно време: Лятно: 8.30 – 17.00 ч. събота/неделя: 9.30 – 17.00 Зимно:8.30- 16.30                                   10.00 – 16.30 Билети за посещение на крепостта: 4 лв. За ученици и пенсионери:                 2 лв. Беседа: 20.00 лв. Комбиниран билет: 5лв. /за посещение на крепостта „ Баба Вида ” и исторически музей ”Конака”/ Семеен билет: 10 лв. Тел. 094 601 705    new page Исторически музей "Конака"      Историческият музей „Конака” се помещава в сграда, която е с интересен арихитектурен стил, построена е през ХVII в. Първоначално е функционирала като полицейско управление, а след учредяването на Българската екзархия през 1870 г. е предоставена за ползване на църковната община във Видин. След Освобождението, функцията на сградата се променя, там са се взимали решения за европейското модернизиране на града. Днес в музея посетителите могат да се запазнаят с богатата история на региона от Античността до Руско-турската освободителна война. Работно време: Лятно: 8.30-17.00 ч.   събота/неделя: 9.30-17.30 ч. Зимно:8.30-16.30 ч.                              10.00-16.30 ч. Билети за посещение на музея: 4 лв. За ученици и пенсионери:         2 лв. Семеен билет: 10 лв. Беседа: 20.00 лв. Комбиниран билет: 5лв. /за посещение на крепостта „ Баба Вида ” и исторически музей ”Конака”/ Тел. 094/ 601 705   new page Драматичен театър "Вида"      Сградата на театъра се намира на входа на Дунавския парк, от 1892 г. присъства постоянно в културния живот на Видин. За жителите на дунавския град тя е символ на творческото начало в театралното дело.          new page Турска поща      В Крайдунавския парк се намира сградата на добре запазената и единствена стара поща в България. Построена е от дебърски майстори и е функционирала като турска поща. Много важна е била телеграфната връзка между Видин, като граничен град в Османската империя и Калафат във Влашкото княжество. Интерес е факта, че пощата е функционирала и в годините на Втората световна война (1939-1945).   new page Художествена галерия "Никола Петров"         Сградата на Художествената галерия във Видин е построена през 1892 г. за военен клуб, в който са се организирали прочутите виенски балове в кр. на ХIХ и нач. на ХХ в. От 1962 г. предназначението ѝ се променя като се превръща в художествена галерия, а малко по-късно получава името на Никола Петров, виден български художник, роден във Видин. Във фонда на Художествената  галерия се съхраняват над 1 600 произведения на известни български и чуждестранни художници, подредени в четири специализирани отдела: графика, живопис, скулптура и декоративно приложни изкуства. Освен постоянните си експозиции в галерията често гостуват временни изложби от страната и чужбина. Галерията се намира в началото на Крайдунавския парк до Драматичния театър „Вида”. new page Крайдунавски парк      Дунавският парк е много специално място за жителите на Видин, наситен със символите на града, той представя дългата история на района.      Първият етап на изграждане е започнал през 1878-1899 г., тогава се оформя централната част на главната алея, около Военния клуб, днес Художествена галерия.      Създателите на градската градина са се ръководели от европейските образци, като френските и италианските паркове, но са вложили и собствен усет за красота и естетика.      Съчетанието между исторически пластове и величието на Европейската река, внушават неповторимост на гледката.

===
География
ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ      Община Видин е разположена в северозападната част на Република България и заема площ от 501 хил. км 2 (44° 13' с.ш. и 22° 41' и.д.).  Преминаващите през територията й две основни трансевропейски транспортни артерии - коридор № 4 ( Нюрнберг - Берлин - Дрезден - Прага - Крайова – Калафат - Видин - София - Кулата - Солун ) и коридор № 7 (по реките Рейн - Майн – Дунав), както и Дунав мост 2, който свързва Видин с румънския град Калафат, са важни предпоставки за развитие на този край.  Видин е първото голямо българско пристанище по поречието на река Дунав. Географската характеристика пряко се свързва с живописното разположение на общинския център по протежение на десния й бряг. Двата характерни завоя в този участък рязко променят  посоката й от север на юг, което е възможност за местна „закачка” относно изгрева на Слънцето!    Релефът е равнинен, като в периферните части на общината се проявяват хълмисти форми от релефа на Предбалкана. Едно от най-високите места е местността „Божурица”, обособена като зона за отдих. Разположението на града на най-ниската дунавска тераса определя надморската височина тук между 33-35 метра.        Разположението на брега на Великата европейска река обуславя и особеностите на климата. Умерено-континентален, с горещо и често сухо лято, мразовита и продължителна зима със студен вятър и задържане на снежна покривка за по-дълъг период от време. Местните наричат североизточния вятър, който се появява  през зимата, „Кошава”. Типични за късната есен и ранната пролет са мъглите, когато и валежите са по- значителни.          Водното богатство е обусловено от река Дунав и местните й притоци. Регулатор на нивото, освен климатичните особености, е и съоръжението„Железни врата”, което регулира притока на високи води. Значително е и богатството на термални води с висока лечебна стойност. На този етап те не се експлоатират.        Общината е разположена върху льосова основа, където са се формирали едни от най–плодородните почви, черноземите. Земеделските земи, наречени „Златен рог” – рог на изобилието, се славят като най-плодородните.    Растителното и животинското богатство е представено от типичните за тези географски ширини видове - тревиста и широколистна растителност, от животните - гризачи, птици и в горските райони - чакали, сърни, диви свине и др.   Селищата в общината са в три категории: градове - Видин и Дунавци; села - Градец, Покрайна, Капитановци, Кутово, Гомотарци, Буковец, Иново, Антимово, Сланотрън, Новоселци, Бела Рада, Кошава, Слана Бара, Синаговци, Майор Узуново, Каленик, Дружба, Жеглица, Търняне, Рупци, Генерал Мариново, Динковица, Войница, Цар Симеоново, Гайтанци, Долни Бошняк, Въртоп, Плакудер, Ивановци, Акациево, Пешаково, Ботево; квартали -  „Нов път“. При последното преброяване през 2011 г. населението на Община Видин наброява 69 691 жители.     

===
История на Видин
Видин е там, където Дунав прави изящна извивка, преди да продължи пътя си към делтата           Историческото и културно наследство на Видин, допълнено от красотата на Дунавския бряг, придават на региона усещане за неповторимост.          Паметниците от римската епоха, Българското средновековие, османския период и следосвобожденското модернизиране, свидетелстват за дългия път на развитие и преобразяване. Вплетени в съвременния облик на града, те играят ролята на мост между минало и настояще, но се превръщат и в „препратка” към бъдещето.            Историята на Видин, като част от националната, съдържа всички характерни елементи, типични за българско развитие, но в същото време притежава и специфични особености.               Античната римска крепост Бонония била част от Дунавския лимес и е имала важно стратегическо значение в границите на Римската империя. В резултат на аварското нашествие през VI в. културните пластове се разместват, антична Бонония става център на областта. Византийският император Юстиниан Велики (527-565) укрепва твърдината, с цел възпиране на славянските племена, това доказва важността на граничния район.           Средновековният град Бдин влиза в държавата на кан Аспарух (681-701) още при създаването й в края на VII в. По-късно (през IX в.) Бдин е сред десетте военно-административните единици на Първата българска държава.           През епохата на Второто българско царство, ролята на средновековния град нараства и той става център на автономни владетели. Видин се обособява като средище на управляваните от деспот Шишман земи. Градът е последната средновековна българска столица, чийто владетел Иван Срацимир (1355-1396), също от династията на Шишман, издига ролята и мястото на Бдин. През XIII-XIV в. пристанищният град е не само политически център на северозападните български земи, но също търговско и книжовно средище.          С превземането на видинската крепост през 1396 г. от османските турци се слага край на средновековната българска държава. В старите хроники се споменава за Константин, син на Иван Срацимир, в качеството му на османски васал и български владетел. Като граничен район в рамките на Османската империя, Видин запазва своето политическо, военно и стопанско значение.     След Освобождението градът е силно повлиян от западните модернистични тенденции в културата и архитектурата. Динамичното развитие се усеща от новоизградените фабрики и активни търговски връзки, осъществявани посредством Европейската река.      Днес Видин търси своето достойно място сред туристическите дестинации по Долното течение на р. Дунав.

===